„Не е измислица морето и щастието съществува“ – в дебютния роман на Георги Василев ще преосмислите сентенцията на Христо Фотев.
Андрей е успял програмист, но душата му е неспокойна. Той усеща, че животът му е подготвил нещо повече. Виляна е амбициозна адвокатка и когато е повишена, няма търпение да каже на любимия Андрей да стягат багажа за Виена. Тогава обаче Андрей разбира, че пътищата с любовта му се разминават. Тръгва ненадейно с мотора и съдбата го отвежда в сгушеното до морето село Емона. Виляна поема в противоположната посока. Разделени, двамата разкриват недокосвани кътчета на душата, съзнанието и връзката си, докато морето разплисква чувствата им по брега и после ги поглъща обратно в дълбините си.
Митът за Ерос ще се окаже ли истина – две части на едно същество ще скитат ли бездомни из света? Или морето ще бъде техният дом, където отново ще се сглоби великото същество Любов? И пътят към Емона ще отведе към...
Бъдещето ме покани на среща. Беше в бяла риза, със сребърни ръкавели. Тогава не забелязах, че инициалите върху тях не са моите. Бях заслепена от блясъка и чистотата. Поддадох се и заминах.
Но намерих инициалите си на най-неочакваното място. Върху пропито с история гребло. И реших да отплавам. Напред, нагоре, към щастието. Гребях не заради самото движение. Гребях, заради посоката и заради оня път, от който се носеше смях.
Казвам се Георги Василев...
Може да се каже, че след първите седем, се наредиха още толкова години, през които музиката ме възпитаваше. Кларинетът беше по-голям от мен, но желанието ми - по-голямо от него. Постепенно този контакт се превърна в музика. А музиката в поезия.